Дълго вървях по плажа. Сега слънцето беше убийствено. То се разпръскваше на късчета по пясъка и върху морето.
И още едно добро място пак от там:
Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че небето се разтвори, надлъж и нашир и заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно ревовера... Спусъкът поддаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Изтърсих потта и слънцето. Разбрах, че бях разрушил равновесието на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях щастлив. Тогава стрелях още четири пъти в едно безжизнено тяло, в което куршумите потъваха, без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещастието.
