Флайер

Ането вчера направи флайера за партито след две седмици и реших първо тук да го сложа. Естествено пак ще им отделна страничка със него която да изпращам на приятелите, но това чак другата седмица.
По традиция няма посочен адрес, за да не вземе да дойде целият интернет :)

Разпознаването на имената на машини в локална мрежа под Убунту

Много е яко, когато информацията която ти трябва сама те намира. Това е поредният случай за все по модерната IOC (Inversion of Control). Един колега (Стохата) ми прати линк, за това как се подкарва разпознаването на имената на машини в локална мрежа под Убунту.

Това трябва да си го запиша ... и ето записвам си.
За да се направи WINS разпознаване в Убунту се прави:
-Във файла /etc/nsswitch.conf се променя реда:

hosts: files dns

да бъде:

hosts: files dns wins

- След това се слага пакета winbind, било то през Synaptic или с командата

sudo aptitude install winbind

и готово. Тъкмо го пробвах Работи :)
Иначе линка със обяснението е от това място. Браво на пича, че го е споделил.

За опашките на хората

Април месец бяхме в Рим и горе – долу от тогава отлагам да пиша в блога си. Няма да описвам красотите или забележителностите на града, просто отново искам да пиша за опашки пред музей. Знаех, че пред музеи се чака много. Това ми е ясно още от миналата година в Барселона, когато почакахме тук - там. Но това, което видях в Рим, не съм си го и представял. Опашката за музея на Ватикана беше със сигурност километри, като се виеше покрай стената/границата на града (в GoogleEarh изглеждаше около 1/3 – 1/4 от стената). Прилагам снимчици за по ясна представа:





Снимам от един ъгъл, до който сме вървели десетина минути от самият вход на музея в посока входа за самата Ватикана.
На нас също ни се влизаше в музея, не че не ни се е влизало, та дори станахме по – раничко за да сме там преди да отвори. Да, ама ни бяха изпреварили хиляди хора! Та така музея на Ватикана (както и Колизеума, който вече е едно от новите чудеса на света) остана за следващото ходене в Рим, колкото и да ни е тъжно.
Сега седя пиша си „гризя си ноктите на краката“ и си мисля, дали опашката пред Лувара в Париж ще бие тази? Иначе най забавната опашка покрай, която съм минавал е тази за асансьорите в Sagrada Familia. Там на определени интервали имаше пилони с надпис от рода на: „От тук ви остава един час“, „От тук ви остава един час и петнадесет минути“. Абсолютна забава.

За Леонардо

Пореден пролетен съботен ден (през февруари) в София. Разходката ни с Ането минава през една от набелязаните цели – градската галерия на София. А, .... изненада! И ако трябва да съм честен една доста приятна изненада. Пред галерията се вие петдесетина метра опашка от чакащи да влезнат вътре „жадни за изкуство“ граждани :) Бях доста учуден защото това все пак е България (и то точно София) и на такива гледки досега не съм бил свидетел.

Наистина това е първата опашка пред българска галерия или музей, която виждам.

Това което (не) се чете на плаката до левият вход на галерията е „“ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ Учен и изобретател 11.01-25.03.2007“. Чудя се каква е причината за небивалият интерес. Дали пръст в цялата работа има „Шифърът на Леонардо“ или масираната рекламна кампания която тече по телевизията и вестниците. Може би става въпрос за комплекс от причини, като това са само част от тях. Резултатът обаче е на лице: опашка от чакащи пред галерията хора, няколко снимки който направих набързо и за съжаление факта, че отложихме разглеждането за близкото бъдеще.

Любопитна е случката в която участвахме 40 минути по рано. Влизаме в Националната Галерия за Чуждестранно Изкуство за да разгледаме организираната изложба на накити. Отправяме съм към гардероба/каса и думите с които отвръщат на нашето „Добър ден.“ са „Ако търсите изложбата на Леонардо, не е тук!“. Кратко и ясно.

Страсти

"Ako posti6 ne pasti6"