За опашките на хората

Април месец бяхме в Рим и горе – долу от тогава отлагам да пиша в блога си. Няма да описвам красотите или забележителностите на града, просто отново искам да пиша за опашки пред музей. Знаех, че пред музеи се чака много. Това ми е ясно още от миналата година в Барселона, когато почакахме тук - там. Но това, което видях в Рим, не съм си го и представял. Опашката за музея на Ватикана беше със сигурност километри, като се виеше покрай стената/границата на града (в GoogleEarh изглеждаше около 1/3 – 1/4 от стената). Прилагам снимчици за по ясна представа:





Снимам от един ъгъл, до който сме вървели десетина минути от самият вход на музея в посока входа за самата Ватикана.
На нас също ни се влизаше в музея, не че не ни се е влизало, та дори станахме по – раничко за да сме там преди да отвори. Да, ама ни бяха изпреварили хиляди хора! Та така музея на Ватикана (както и Колизеума, който вече е едно от новите чудеса на света) остана за следващото ходене в Рим, колкото и да ни е тъжно.
Сега седя пиша си „гризя си ноктите на краката“ и си мисля, дали опашката пред Лувара в Париж ще бие тази? Иначе най забавната опашка покрай, която съм минавал е тази за асансьорите в Sagrada Familia. Там на определени интервали имаше пилони с надпис от рода на: „От тук ви остава един час“, „От тук ви остава един час и петнадесет минути“. Абсолютна забава.