Не се сдържам да споделя за теорията за полурождените дни.

от Чужденецът

Дълго вървях по плажа. Сега слънцето беше убийствено. То се разпръскваше на късчета по пясъка и върху морето.

И още едно добро място пак от там:

Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че небето се разтвори, надлъж и нашир и заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно ревовера... Спусъкът поддаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Изтърсих потта и слънцето. Разбрах, че бях разрушил равновесието на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях щастлив. Тогава стрелях още четири пъти в едно безжизнено тяло, в което куршумите потъваха, без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещастието.

Георги Лозанов ГЛАВЕН РЕДАКТОР на Егоист е106

Помня как на бара седи момиче с по детски нацупени устни, сякаш всеки момент ще се разплаче. Мъжете го оглеждат (наоколо от часове бушува оргията на танца) и напразно му правят знаци да дойде на дансинга. Един от тях с вид на пиян ски учител (анцуг ADIDAS) се опитва да го заговори: "Ти какво бе, да не си девствена?" А то мълчи. "Ела да се кефим", продължава той, но пак със същия резултат. Накрая не издържа: "Не знаеш ли, че Бог е мъртъв, ма." Не е ясно как в главата на ски учителя е влзла мисълта на Ницше, но е ясно, че е излязла на правилното място.
Никой, особено в изкушенията на нощта, особено ако е пил или е надрусан, не иска да служи на Бога, но и няма смелост да се откаже от Него. Заради ужаса от вечното "после", заради "най-дългата нощ". Ницше сякаш е решил невъзможното уравнение: "Бог е мъртъв", не значи, че няма Бог, а само, че Той вече няма власт над теб - нито се отказваш от волята си, нито от спасението си...
Хитро.

451 градуса по Фаренхайт

Вятърът пилееше есенните листа по осветения от луната тротоар и девойката, която вървеше към него, сякаш се плъзгаше, носена от вятъра и от листата.