Попадения

Баш ми е драго, младежо, че годинките най-после са “протегнали ръчици и към твоите руси косици”

Аз по принцип само кликам без да мисля. Даже много често си изключвам монитора защото и без това ми е все едно какво кликам. Единствено като ме пита "Are you sure?" казвам "yes".

Първото е от тук, а второто от тук.

Blog it

Забавно е колко полезни могат да бъдат блоговете (Място за реклама: Докато пишех това OpenOffice-Writer ми предложи да поправя блогове на блокове). Много хора смятат писането по блогове за скучно, други не харесват прекаленото личните съобщения.
Аз лично, често се за забавлявам в това да чета блоговете на познати и не толкова познати хора. Случвало се е това да продължава с часове. Винаги има какво интересно да се намери за четене в чуждите споделени истории. Ако оставим на страна това че чуждите истории са приятни има и друга причина да потракам клавишите. А тя всъщност е че понякога хората споделят и изключително полезни неща, които са не един Гуугъл разстояние от теб. Приятно е как нещо което е написано преди 2 години от някой, може да ти свърши работа на теб когато се бориш с някакъв проблем.

Внимание следващите редове са изпълнени с Java :)

<java>
Ето и два конкретни примера. Преди малко се чудих: Защо когато прихвана WindowEvent за затваряне на рамка във WindowListener дори и да не искам това да се случи рамката ми се затваря? Благодарение на Гуугъл стигнах до този изключително полезен пост писан преди две години. И отговора е:
Преди две седмици пък ми трябваше информация за един доста слабо документиран проект – Xbean, който е доста мощен за конфигуриране на приложения. Тогава пък попаднах на тази доста добра статийка.
</java>

Забава

"Знаеш ли, от някво време се опитвам да убедя един човек, че хората не са отвратителни животни. А е трудно когато се занивамаш с биология и имаш база с доказателства."

Това го открих ето тук

И така или иначе споделям забавни неща ето и това от блога на Царето.

Не се сдържам да споделя за теорията за полурождените дни.

от Чужденецът

Дълго вървях по плажа. Сега слънцето беше убийствено. То се разпръскваше на късчета по пясъка и върху морето.

И още едно добро място пак от там:

Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че небето се разтвори, надлъж и нашир и заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно ревовера... Спусъкът поддаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Изтърсих потта и слънцето. Разбрах, че бях разрушил равновесието на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях щастлив. Тогава стрелях още четири пъти в едно безжизнено тяло, в което куршумите потъваха, без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещастието.

Георги Лозанов ГЛАВЕН РЕДАКТОР на Егоист е106

Помня как на бара седи момиче с по детски нацупени устни, сякаш всеки момент ще се разплаче. Мъжете го оглеждат (наоколо от часове бушува оргията на танца) и напразно му правят знаци да дойде на дансинга. Един от тях с вид на пиян ски учител (анцуг ADIDAS) се опитва да го заговори: "Ти какво бе, да не си девствена?" А то мълчи. "Ела да се кефим", продължава той, но пак със същия резултат. Накрая не издържа: "Не знаеш ли, че Бог е мъртъв, ма." Не е ясно как в главата на ски учителя е влзла мисълта на Ницше, но е ясно, че е излязла на правилното място.
Никой, особено в изкушенията на нощта, особено ако е пил или е надрусан, не иска да служи на Бога, но и няма смелост да се откаже от Него. Заради ужаса от вечното "после", заради "най-дългата нощ". Ницше сякаш е решил невъзможното уравнение: "Бог е мъртъв", не значи, че няма Бог, а само, че Той вече няма власт над теб - нито се отказваш от волята си, нито от спасението си...
Хитро.

451 градуса по Фаренхайт

Вятърът пилееше есенните листа по осветения от луната тротоар и девойката, която вървеше към него, сякаш се плъзгаше, носена от вятъра и от листата.