Просто прекрасно

Току що прочетох последният пост на Анна и в момента се чувствам просто прекрасно. Слънцето ме огрява топло през щорите. Днес съм със кецките вместо с тежките зимни обувки. Леко ми е. Приятно ми е. Пролетно ми е . Просто прекрасно :)

Само за маниаци

Ето това е офис спама за деня(само за С# маниаци):

Root node to rule them all
XPath to find them
DataSet to bring them all
and to Controls bind them!!!

Флайер

Ането вчера направи флайера за партито след две седмици и реших първо тук да го сложа. Естествено пак ще им отделна страничка със него която да изпращам на приятелите, но това чак другата седмица.
По традиция няма посочен адрес, за да не вземе да дойде целият интернет :)

Разпознаването на имената на машини в локална мрежа под Убунту

Много е яко, когато информацията която ти трябва сама те намира. Това е поредният случай за все по модерната IOC (Inversion of Control). Един колега (Стохата) ми прати линк, за това как се подкарва разпознаването на имената на машини в локална мрежа под Убунту.

Това трябва да си го запиша ... и ето записвам си.
За да се направи WINS разпознаване в Убунту се прави:
-Във файла /etc/nsswitch.conf се променя реда:

hosts: files dns

да бъде:

hosts: files dns wins

- След това се слага пакета winbind, било то през Synaptic или с командата

sudo aptitude install winbind

и готово. Тъкмо го пробвах Работи :)
Иначе линка със обяснението е от това място. Браво на пича, че го е споделил.

За опашките на хората

Април месец бяхме в Рим и горе – долу от тогава отлагам да пиша в блога си. Няма да описвам красотите или забележителностите на града, просто отново искам да пиша за опашки пред музей. Знаех, че пред музеи се чака много. Това ми е ясно още от миналата година в Барселона, когато почакахме тук - там. Но това, което видях в Рим, не съм си го и представял. Опашката за музея на Ватикана беше със сигурност километри, като се виеше покрай стената/границата на града (в GoogleEarh изглеждаше около 1/3 – 1/4 от стената). Прилагам снимчици за по ясна представа:





Снимам от един ъгъл, до който сме вървели десетина минути от самият вход на музея в посока входа за самата Ватикана.
На нас също ни се влизаше в музея, не че не ни се е влизало, та дори станахме по – раничко за да сме там преди да отвори. Да, ама ни бяха изпреварили хиляди хора! Та така музея на Ватикана (както и Колизеума, който вече е едно от новите чудеса на света) остана за следващото ходене в Рим, колкото и да ни е тъжно.
Сега седя пиша си „гризя си ноктите на краката“ и си мисля, дали опашката пред Лувара в Париж ще бие тази? Иначе най забавната опашка покрай, която съм минавал е тази за асансьорите в Sagrada Familia. Там на определени интервали имаше пилони с надпис от рода на: „От тук ви остава един час“, „От тук ви остава един час и петнадесет минути“. Абсолютна забава.

За Леонардо

Пореден пролетен съботен ден (през февруари) в София. Разходката ни с Ането минава през една от набелязаните цели – градската галерия на София. А, .... изненада! И ако трябва да съм честен една доста приятна изненада. Пред галерията се вие петдесетина метра опашка от чакащи да влезнат вътре „жадни за изкуство“ граждани :) Бях доста учуден защото това все пак е България (и то точно София) и на такива гледки досега не съм бил свидетел.

Наистина това е първата опашка пред българска галерия или музей, която виждам.

Това което (не) се чете на плаката до левият вход на галерията е „“ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ Учен и изобретател 11.01-25.03.2007“. Чудя се каква е причината за небивалият интерес. Дали пръст в цялата работа има „Шифърът на Леонардо“ или масираната рекламна кампания която тече по телевизията и вестниците. Може би става въпрос за комплекс от причини, като това са само част от тях. Резултатът обаче е на лице: опашка от чакащи пред галерията хора, няколко снимки който направих набързо и за съжаление факта, че отложихме разглеждането за близкото бъдеще.

Любопитна е случката в която участвахме 40 минути по рано. Влизаме в Националната Галерия за Чуждестранно Изкуство за да разгледаме организираната изложба на накити. Отправяме съм към гардероба/каса и думите с които отвръщат на нашето „Добър ден.“ са „Ако търсите изложбата на Леонардо, не е тук!“. Кратко и ясно.

Страсти

"Ako posti6 ne pasti6"

Wallpaper

Супер забавно е това Убунту, как няма няма и реши да смени имената на на линковете към някои fat дял. Жалко, че миналият път не направих скрийншот. Тогава беше сложило </BODY> на един от линковете, но сега е още по забавно, като дори няма как да го напиша това ново име, та за това е картинката. Поне виждам постоянство, сменя си името само на един линк. Това е като да си сменяш картинката на десктопа, само че самата операционна система го прави, за да се забавлява.
Чудя се от какво ли може да го прави? Ако после ме мързи по - малко може да питам гуугъла.

Офис поезия

Предавам (почти) както го е казал автора:

(16:41:15) #&%*: Ако #*@!^ дойде за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд
нито сняг
нито слънце
ако #*@!^ дойде за миг

Само мъка от тук ще вали
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито път
нито сън
нито вик
ако #*@!^ дойде за миг

Допълнение: Оказа се, че това е преработка на една от песните на Импулс.

Попадения

Баш ми е драго, младежо, че годинките най-после са “протегнали ръчици и към твоите руси косици”

Аз по принцип само кликам без да мисля. Даже много често си изключвам монитора защото и без това ми е все едно какво кликам. Единствено като ме пита "Are you sure?" казвам "yes".

Първото е от тук, а второто от тук.

Blog it

Забавно е колко полезни могат да бъдат блоговете (Място за реклама: Докато пишех това OpenOffice-Writer ми предложи да поправя блогове на блокове). Много хора смятат писането по блогове за скучно, други не харесват прекаленото личните съобщения.
Аз лично, често се за забавлявам в това да чета блоговете на познати и не толкова познати хора. Случвало се е това да продължава с часове. Винаги има какво интересно да се намери за четене в чуждите споделени истории. Ако оставим на страна това че чуждите истории са приятни има и друга причина да потракам клавишите. А тя всъщност е че понякога хората споделят и изключително полезни неща, които са не един Гуугъл разстояние от теб. Приятно е как нещо което е написано преди 2 години от някой, може да ти свърши работа на теб когато се бориш с някакъв проблем.

Внимание следващите редове са изпълнени с Java :)

<java>
Ето и два конкретни примера. Преди малко се чудих: Защо когато прихвана WindowEvent за затваряне на рамка във WindowListener дори и да не искам това да се случи рамката ми се затваря? Благодарение на Гуугъл стигнах до този изключително полезен пост писан преди две години. И отговора е:
Преди две седмици пък ми трябваше информация за един доста слабо документиран проект – Xbean, който е доста мощен за конфигуриране на приложения. Тогава пък попаднах на тази доста добра статийка.
</java>

Забава

"Знаеш ли, от някво време се опитвам да убедя един човек, че хората не са отвратителни животни. А е трудно когато се занивамаш с биология и имаш база с доказателства."

Това го открих ето тук

И така или иначе споделям забавни неща ето и това от блога на Царето.

Не се сдържам да споделя за теорията за полурождените дни.

от Чужденецът

Дълго вървях по плажа. Сега слънцето беше убийствено. То се разпръскваше на късчета по пясъка и върху морето.

И още едно добро място пак от там:

Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че небето се разтвори, надлъж и нашир и заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно ревовера... Спусъкът поддаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Изтърсих потта и слънцето. Разбрах, че бях разрушил равновесието на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях щастлив. Тогава стрелях още четири пъти в едно безжизнено тяло, в което куршумите потъваха, без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещастието.

Георги Лозанов ГЛАВЕН РЕДАКТОР на Егоист е106

Помня как на бара седи момиче с по детски нацупени устни, сякаш всеки момент ще се разплаче. Мъжете го оглеждат (наоколо от часове бушува оргията на танца) и напразно му правят знаци да дойде на дансинга. Един от тях с вид на пиян ски учител (анцуг ADIDAS) се опитва да го заговори: "Ти какво бе, да не си девствена?" А то мълчи. "Ела да се кефим", продължава той, но пак със същия резултат. Накрая не издържа: "Не знаеш ли, че Бог е мъртъв, ма." Не е ясно как в главата на ски учителя е влзла мисълта на Ницше, но е ясно, че е излязла на правилното място.
Никой, особено в изкушенията на нощта, особено ако е пил или е надрусан, не иска да служи на Бога, но и няма смелост да се откаже от Него. Заради ужаса от вечното "после", заради "най-дългата нощ". Ницше сякаш е решил невъзможното уравнение: "Бог е мъртъв", не значи, че няма Бог, а само, че Той вече няма власт над теб - нито се отказваш от волята си, нито от спасението си...
Хитро.

451 градуса по Фаренхайт

Вятърът пилееше есенните листа по осветения от луната тротоар и девойката, която вървеше към него, сякаш се плъзгаше, носена от вятъра и от листата.